В древността хората са наблюдавали небесните тела, за да си обяснят астрономическите явления и да отчитат времето. На база на тези наблюдения се утвърждава последователност от имена на животни (обикновено 12), наречена зодиак. С помощта на зодиака се съставят календарите. Включително българския, на който се базират древните ни празници и традиции.
Съществуват два основни вида зодиаци – астрономически и календарен. Астрономическият е номерирана последователност от съзвездия, на които е дадено едно зодиакално име. Календарните зодиаци са последователност от времеви интервали – месеци, години или по-големи периоди, включващи цикли от години, които могат да бъдат дори 500 години.
Знаейки характера на българския календар и зодиак (слънчев, базиран на времето, за което Юпитер обикаля слънцето – около 12 години), можем да установим съответствието му с класическия такъв. При него слънцето преминава през целия зодиак по същия начин – в източна посока, наречена директна, но за една година.
За установяване на съответствията е необходимо 12-месечният и 12-годишният цикъл* да започват с една и съща зодия. Първата година от българския 12-годишен цикъл е година СВИНЯ/ПРАСЕ/ГЛИГАН. Но на коя зодия от класическия зодиак съответства тя?
Според публикувания от Петър Добрев зодиак от Симеоновия сборник, началната разделителната линия е между Козирог и Стрелец. Изхождайки от това, че българския календар е директен, първата зодия е Козирог. Тоест, българския зодиак започва със зодия Козирог, аналог на българската СВИНЯ/ПРАСЕ/ГЛИГАН. Съответствията с класическия зодиак са следните:
СВИНЯ/ПРАСЕ/ГЛИГАН – КОЗИРОГ;
МИШКА – ВОДОЛЕЙ;
ВОЛ – РИБИ;
БАРС – ОВЕН;
ЗМЕЙ – БЛИЗНАЦИ;
ЗМИЯ – РАК;
КОН – ЛЪВ;
ОВЕН – ВЕЗНИ;
ПЕТЕЛ – СКОРПИОН.
*При типичния за българския календар и зодиак 12-годишен цикъл зодиите са били изобразявани абстрактно върху черупка от костенурка.