След Еньовден (лятното слънцестоене) идва Секновене – следващият по ред голям празник в българския народен календар.
Секновене се празнува на 1-ви октомври по българския календар и съвпада с астрономическото есенно равноденствие – приравнена към българския календар, датата 1-ви октомври отговаря на 22-ри срещу 23-ти септември по григорианския календар, който ползваме днес. На Секновене денят и нощта се изравняват и денонощието се „секне“ (сече) на две равни части. „Сече се“ и водата и затова хората не бива да се къпят в открити води. Влечугите и митичните създания (демони, самовили, змейове) се скриват и се готвят за зимуване.
За да разберем празниците в българския календар, трябва да осъзнаем, че Григорианският календар, който е въведен в употреба през 1582 г. (приет в България през 1916 г.), е доста по-късен и не може да обясни голяма част от старите празници и обреди на древния български народ. Календарът, който използваме днес, не е наше творение и с нищо не е по-точен от древния български календар. Дори създава объркване – празникът Секновене е преместен на 29-ти август, няма нищо общо с есенното равноденствие, а въпросният ден църквата свързва с отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител. Църквата също не може да обясни празничната обредност на българските празници през призмата на християнската традиция. Те са с доста по-древен произход и по-дълбок смисъл. Нека да ги пазим, празнувайки ги в правилните дни!
