След Еньовден (лятното слънцестоене) идва Секновене (или Секновение) – следващият по ред голям празник в българския народен календар.
Секновене се празнува на 1-ви октомври по българския календар и съвпада с астрономическото есенно равноденствие – приравнена към българския календар, датата 1-ви октомври отговаря на 22-ри срещу 23-ти септември по григорианския календар, който ползваме днес.
Според народните схващания това е лош ден (или т.нар. „тежък празник“), в който не трябва да се работи и предприема нещо ново. На Секновене денят и нощта се изравняват и денонощието се „секне“ (сече) на две равни части. Това е денят, който слага край на лятото. Лятото се „сече“ – от този ден нататък нощите стават по-дълги, а дните – по-къси. „Сече се“ и водата и – откритите водни басейни стават по-студени и губят лечебните си сили. Затова хората не бива да се къпят в открити води. Влечугите и митичните създания (демони, самовили, змейове) се скриват и се готвят за зимуване. На някои места в страната се палят огньове за прогонване на останалите зли сили.
Но днес е 29-ти август. Защо се отбелязва днес?
В съвременна православна България езическите народни вярвания, съобразени с българския календар, са преплетени в църковните празници. Такъв е и примерът със Секновене. Преместен на 29-ти август, първоначално няма общо с есенното равноденствие, а въпросният ден църквата свързва с отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител. С налагането на православието през вековете, Секновене обединява християнския и езическия празник и обичаите, които произтичат от тях, в едно тъжно честване – смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител.
Църквата не може да обясни празничната обредност на българските празници единствено през призмата на християнската традиция. Те са с много по-древен произход и по-дълбок смисъл. Но на Секновене те се допълват – почитаме паметта на св. Йоан Кръстител и отбелязваме краят на лятото.
Снимка: WallpaperCave
