Слънцето и Луната са ориентир за почти всяка календарна система. Българската винаги е следвала Слънцето. От хилядолетия то е осмисляло бита и празника на българина, неговата представа за живота и природата. Във времената до покръстването ни, Слънцето е със статут на върховен бог за българите. И до днес колективната народна памет поздсъзнателно го свързва с нещо божествено и на него се гледа като на символ за светлина, здраве и благополучие.
Българският календар е бил като закон за българина в предхристиянска България. Закон, даден от природата. Четирите сезона, които имаме, олицетворяват четирите основни момента от живота на човека – раждане, юношество, зрялост и старост. Съпоставени върху календара, това са четирите стадия на Слънцето, четирите основни астрономически събития и астрономическото начало на четирите сезона:
- Раждане – зимно слънцестоене и най-късият ден в годината (21-22 декември) – начало на зимата;
- Юношество и пролетно равноденствие (20-21 март) – започва пролетта;
- Зрялост – лятното слънцестоене и най-дългият ден в годината (20-21 юни) – астрономическото лято и
- Старост – есенното равноденствие (22-23 септември) и настъпването на есента.
Всеки от тези моменти е основополагащ в българския календар и се чества с празник, който съвпада или е близък по време с конкретното положение на Слънцето – Игнажден, Благовещение, Еньовден и Секновене/Кръстовден.
И понеже сме в навечерието на пролетното равноденствие, е тъкмо време да отбележим, че то също се празнува. В предхристиянски времена се боядисвали златисти и зелени яйца – символ на живота, за да се отпразнува пролетното пробуждане на природата. Яйцата се разменяли в чест на Слънцето и други езически божества като Перун. Присаждали се овощните дръвчета. Правили се питки, които се раздавали на съседи и близки. Задължително се приготвяло и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и т.н.). Изпълнявали се редица обредни действия срещу змиите и гущерите, които „се събуждат и излизат от дупките“. Вярвало се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила и всички рани зарастват бързо, затова са се дупчели ушите на малките момиченца. Домът се почиствал, а сметта се изгаряла, включително за да гони влечугите.
В по-късни времена, до днес, равноденствието се отбелязва с християнския празник Благовещение, известен още като Благовец. Народните обреди и ритуали за деня и пролетното равноденствие остават същите и се празнуват както са се празнували през вековете назад във времето. С разликата, че сега върху питките се изобразяват кръстове и се пости. Въпреки това, рибата е позволена, поради което често се слага на празничната трапеза.
Честита пролет! Дано с нарастването на деня да намаляват заболелите от COVID-19!
Снимка: Pexels
