Повечето ритуали, които се извършват на Великден днес, са наследство от езически традиции. Размяната на яйца и най-вече печенето на обредни хлябове (които сега са еволюирали в козунаци) са остатък от езическите пролетни ритуали. Обредните хлябове се поднасяли на старите богове. Естествено, ранните християнски представители се опитали да забранят това. Не се получило, тъй като тези ритуали се изпълнявали с удоволствие от хората. И християнските отци решават да наложат контрол прагматично – започват да освещават хлябовете с кръстен знак.
Всички тези забавни и носещи щастие на хората неща около Великден, са езически. Великденските зайци на западния католицизъм са наследство от германската богиня на пролетта Остара/Еостра. Оттам идва и английската дума за Великден „easter“. Боядисването и даряването на яйца също е част от древните езически пролетни празници. Яйцата символизират прераждането през пролетта, а с утвърждаването на християнството започват да се възприемат като началото на живота, раждането на човека.
В България яйца се боядисват от V-VI в. Смята се, че това е било свързано с култа към Слънцето и бога на мълниите и гръмотевиците Перун. Дори в някои части на Западна България, оцветените яйца се наричат „перашки“ ( от „пер“ – первам, удрям, бия). Четвъртък се е почитал като ден на Перун. Яйцата се боядисвали на Велики четвъртък или на Велика събота, както е и до днес. Първото яйце се боядисва от най-възрастната жена в семейството и с него се чертае върху челата на децата кръст. Това е магичен ритуал, целящ да даде на младите здраве през цялата година. Чукането с яйца е символичен сблъсък на духовността на участниците. Вярвало се е, че победителите ще се радват на здраве, щастие и благополучие. Това се е запазило до днешни дни.
Не е новост и случайност и жертвеното животно – агнето. Това е животното, което се жертва от древни езически времена в този период. Наследство от древния български календар. Съвпада с астрономическото време и празнуването на Великден и Гергьовден до ден днешен. Но символиката в приелите християнството страни е променена – не се поднася за езическите богове, а символизира смъртта на Христос.
А защо обикаляме църквите на Великден?
Това вече е християнски ритуал. По същество представлява погребално шествие, богослужение извън храма. Идеята е символично да се съпреживее погребението на Христос. Църквата се обикаля три пъти в събота, точно в полунощ, защото числото три изразява Светата троица.
На тези, които са обикаляли, и на тези, които не са, желаем здраве, благополучие и светли Великденски празници!
Снимка: WallpaperFlare