Българското летоброене започва от 5508 г. пр. Хр. Древните българи са вярвали, че тогава започва отначало изграждането на света. Този период съвпада с края на мащабна геологическа катастрофа – Потопът в Черно море, довел до разселването на индоевропейските народи. Доказано е, че българите са най-стария народ, обитавал черноморския регион преди Потопа (5500-5600 г. пр. Хр.), а много факти сочат, че българите са и най-древните носители на култура и календарни познания. Нашите предци първи са научили как се прави вино, първи са обработвали злато (запазени са немалко златни съкровища и до днес), може би са и първите, които се татуират – неотдавна, край, Дуранкулак, беше намерена игла за татуировки на 6500 години. С тези данни можем да си отговорим и на въпроса откъде идваме и какъв е нашия произход. Тук сме от хиляди години, много преди някой да се сети да ни промива мозъците с фалшива история. Не са номади, не са монголи, не са тюрки, не са диви варвари, живеещи в палатки/юрти/иглута. Ние от Pardus ще докажем това, коцентрирайки се върху едно голямо културно богатство – БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И ЗОДИАК.
Годината се е наричала „лет“, месецът „веш“, високосният ден – „бехти“, а лятното слънцестоене – „ени сетем“. Всеки 12-годишен цикъл има род (редуват се мъжки и женски за всеки цикъл) и е под влиянието на една от петте стихии – вода, огън, земя, дърво и метал (сменящи се в тази последователност със смяната на всеки цикъл). Всеки 5 12-годишни цикъла образуват един 60-годишен, който също е от мъжки или женски род, редуващи се на всеки 60-годишен цикъл. В таблицата по-долу са представени имената на месеците и тяхната продължителност.
МЕСЕЦИ
| алем | 23-ти декември | 22-ри януари | 31 дни |
| тутом | 23-ти януари | 21-ви февруари | 30 дни |
| читем | 22-ри февруари | 23-ти март | 30 дни |
| твирем | 24-ти март | 23-ти април | 31 дни |
| вечем | 24-ти април | 23-ти май | 30 дни |
| шехтем | 24-ти май | 22-ри юни | 30 дни |
| сетем | 23-ти юни | 23-ти юли | 31 дни |
| есем | 24-ти юли | 22-ри август | 30 дни |
| девем | 23-ти август | 21-ви септември | 30 дни |
| елем | 22-ри септември | 22-ри октомври | 31 дни |
| ениалем | 23-ти октомври | 21-ви ноември | 30 дни |
| алтом | 22-ри ноември | 21-ви декември | 30 дни |
На 22-ри декември се е отбелязвала Нова година, падаща се винаги в неделя. Този ден е самостоятелен, нулев, и не е част от месец или седмица.
Всеки месец е бил назоваван и с числително редно – първи, втори, трети и т.н. Алем е първи, тутом – втори, читем – трети. Горната таблица представя всеки един от тях хронологично. Както се вижда, 8 от тях са с 30 дни и 4 – с 31. Годината започва с месец свиня/прасе/глиган, защото съгласно езическата традиция, жертвеното животно за този месец е такова. И днес го жертваме – на Коледа.
Същото е валидно и за месец вечем, по време на който се принасят в жертва агнета и овни. Направихте ли връзка с Гергьовден? Календарът е бил не просто една система за отмерване на времето, той е бил свързан с езическия бит и празник на българина, нещо което е запазено частично и до днес, в християнска България.
Важно е да се отбележи, че не всички имена на месеци са запазени – до наши дни са стигнали имената на 10 месеца, като липсващите имена са обект на изследване от много учени и професори, но повечето от тях търсят тюркски, казахски, монголски, гръцки и какъв ли още не произход на думите, а не се опитват да установят как самите българи ги изговарят и използват. Имаме тюркска теория на проф. Васил Златарски (която е широко призната за тотално грешна и неуспешна), иранска хипотеза на д-р Петър Добрев (която, всъщност, не е много далече от истината), но не и българска (с изключение на теорията на големия български писател и родолюбец Йордан Вълчев)… ако чужденец иска да научи български при турчин, иранец или чукча ли ще отиде или ще се обърне към някой българин? Липсващите месеци са седми и девети, а името на осмия се оспорва от различни автори. Чрез методите на езикознанието е прието, че седмият е сетем, осмият – есем/осем (среща се и като бехти), а девети месец се нарича месец девем (среща се и като нунтем).
Българският календар е сериозно постижение на древните българи и е редно да се отнесем с него сериозно. Много изследователи, съзнателно или не, са го приписвали за китайско или тюркско творение, търсейки произхода му в грешна посока. Китайците признават, че той е по-стар от техния, а тюркската теория е опровергана с времето. Ние, българите, сме носители на велика култура и е наш дълг да я пазим!
Знанието е сила!
