Продължаваме към втора част. Подобно на първата, и тук ще представим български източник за българския календар. Той ни е оставен като наследство от същия наш владетел, който споменахме в първа част – цар Иван Асен II.
След Търновския надпис на цар Иван Асен II, днес идва ред на Станимашкия. Ето какво представлява той на съвременен български език:
„В година 6739 от сътворението на света (1231 г.), индиктион 4-ти от Бога въздигнатият цар Асен [цар] на българите и гърците, също и на други страни, постави Алекси [за] севаст и изгради този град“.
Всеки може да добави изминалите 793 години към 6739-та или 1231-ва година, за да провери коя година сме сега по българския календар. Както и по Григорианския, който ползваме днес.
Надписът е издълбан на югозападния склон на Асеновата крепост в Станимака (Асеновград) през 1231-ва (6739-та) година. Заличен през 1883-та година от тогавашния кмет-гъркоман Атанас Епитропу, той е възстановен като се изсича отново върху въщата скала през 1889-та година. Така опитите на този човек да заличи следите от българската култура в региона се провалят. Днес такива опити продължават в цялата страна. И извън нея. Нека продължим да пазим автентичната българска култура!
