През февруари в Морска гара Бургас беше поставена една скулптура, която продължава да предизвиква сериозни дискусии сред бургазлии, представители на местната власт и църквата. Става въпрос за близо 4-метровата скулптура на Боян Мага. Обществено напрежение се натрупа заради начина, по който „изникна“ паметника – без да е преминал през общинските правила и процедури, заради масонските символи в основата на паметника, леко стряскащия образ на Боян Магьосника и всичко, което се свързва с него в исторически и религиозен план. Де факто, нещата стоят по следния начин – паметикът е поставен с разрешението на Пристанище – Бургас. И въпреки настояването на авторитетния Сливенски митрополит Йоаникий скулптурата „да бъде демонтирана, без да се поставя на публични места в нашата епархия„, тя продължава да бъде там, където беше поставена – в зоната за обществен достъп до Пристанище – Бургас.
Без да влизаме в юридическите въпроси, ще отговорим обективно и безпристрастно на 5 въпроса около Боян Мага, за да избистрим (доколкото е възможно) мистичния му образ и неяснотите около него. Надяваме се да са достатъчно ясни и изчерпателни, за да можете да направите сами своя информиран избор, с което да предотвратим опитите за дезинформация от различни страни.
1. КОЙ Е БОЯН МАГА?
Боян Мага (известен още като Баян, Боян Магесник и Песоглавеца) е реална историческа личност – най-малкият син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър I и Св. Иван Рилски. Роден с християнското си име Вениамин/Венеамин, княз Боян-Вениамин е потомък на не коя да е, а на най-славната и дълго управлявала българска династия – Дуло. Също като баща си е завършил Магнаурската школа, където по онова време (X век) освен обичайните висши науки, се преподават и т.нар „магически науки“. Там получава и първото си посвещение и приема името Боян. Пътувал е много на Изток и е посещавал и други школи, включително известната окултна школа на Вотан, който е негов учител. Скоро след смъртта на цар Симеон е извикан в Преслав, за да бъде съветник на току-що коронясания по-голям брат Петър. 17-годишен, той става пръв дипломат на брат си и предвожда българските делегации „в екзотично облекло“, което погрешно се счита за признак към връщане към езичеството.
Предлагано му е нееднократно да бъде цар, включително лично от цар Симеон, но е казал, че “земна корона не може да носи” (според Симеон Антипа) и не проявява интерес. Не е сигурно кога точно е роден, но е роден в Преслав през 909-та или 910-та година. Годината на смъртта му е неизвестна. През 949 г. епископ Лиутпранд споменава Боян и посочва за брат му Петър, че „и до ден-днешен още живее“. Това от някои историци се приема като доказателство, че към онзи момент Боян не е жив, но преводът е спорен. Не дава ясни сведения дали е жив, мъртъв, присъства или отсъства към онзи момент. Боян умира през 970 г. в Константинопол, ставайки жертва на поръчково убийство.
2. ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО МУ?
Името Боян, което приема при посвещението си, произлиза от думите Ба и Ян. И двете са с конкретно значение – Ба е небесната енергия, Ян – мъжката. Относно „Мага“ – Маг означава мъдрец, противно на широко разпространеното мнение, че тълкуванието е магьосник. Всъщност, и двете значения са доста близки и свързани помежду си. „Мага“ е титла, което му е дадена за това, че е получил духовно-енергийно посвещение. Боян Мага означава „Боян Мъдреца“ и изразява степента, до която е стигнал в усвояването на магическите и езотерични науки. Интересно е и християнското му име – Вениамин. Вениамин е гръцки вариант на еврейското име Бениамин/Бенямин, а в Битие 49:27 от Библията Вениамин е „хищен вълк“.
3. ЕЗИЧНИК ЛИ Е БОЯН МАГА?
Няма никакви доказателства за негово лично връщане към езичеството. През живота си не е преследван и обвиняван в езичество. Всички подобни твърдения са с произход Византия и са породени от начина, по който се облича – „с екзотично облекло“. А какво означава екзотично облекло за византийците? Това облекло е т.нар. „българска стола“ – прабългарското светско облекло, носено от всички български царе и князе преди покръстването. С това облекло той е водил българските дипломатически делегации. По това време на почит е била ромейската (византийската мода) в българския царски двор. Влиянието на Византия върху България било силно в много сфери на светския и църковния живот. На това открито са се противопоставяли двамата братя Боян и Йоан – бъдещия Св. Иван Рилски, като пазели старите български традиции и обичаи, включително носейки прабългарско облекло. Не са искали да се връщат към езичеството, а да ги спазват в контекста на християнска България. Боян пренебрегва християнското си име Вениамин, но предвид, че то е символ на силното ромейско влияние и откритите му демонстрации против него, не е учудващо. Кръстен е като православен християнин и няма доказателства да се е отрекъл от православието.
Други поводи за изводите, че Боян е езичник, дават заниманията му с магия. Не е ясно с каква точно магия се е занимавал Боян, но е имал умението да лекува, вярва се и, че е владеел трансмутация на материята и енергията до съвършенство – да “се пренася от единия край на царството в другия”, да се превръща във всякакви животни. За това свидетелства отново гореспоменатия епископ Лиутпранд – „Баян, обаче, чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш…бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“. Образът на вълк, който му придават, му дава и прякора Песоглавеца. Според византийски хронисти, той се е превръщал и в орел. Не знаем колко истина има в това, но имаме и едно логично обяснение за тези твърдения. Малко известен факт е, но е носил кожи на различни животни, подобно на кукер. Явно това е било достатъчно смайващо и впечатляващо за византийците, които подобни чужденци обикновено просто заклеймяват като езичници и варвари.
Редно е да се отбележи и че по онова време магията е била доста разпространена във Византия и България. Имало е редица окултни школи на територията на България – В Плиска, Преслав, Охрид, Варна (Одесос), в Бургас…и с това християнските водачи са нямали проблем. Във Византия е имало висши духовници, и дори императори, които са се занимавали с всякакви форми на магия и астрология. Но има проблем с нещо друго – богомилството.
4. Боян ли е създател на богомилството?
Няма доказателства за това. Но има прекалено много съвпадения. Точно по това време (царуването на Петър) богомилството се заражда и разпространява в България. Боян Мага е бил миролюбив вегетарианец, също като богомилите (Въпреки че това не му е пречело да бъде готов да поведе военен поход срещу Византия, за разлика от брат си – царуващия Петър.). Владеел е древните познания на орфизма, тракизма, прабългарските колобри и цялото знание на Магнаурската школа до съвършенство и би могъл да бъде предводител на богомилите. Защитавал ги е като се е застъпвал за тях при опитите на православните духовници да убедят цар Петър богомилите да бъдат преследвани и избивани. Напълно е възможно той да е истинският създател на богомилството в неговата чиста раннохристиянска форма, а неговата дясна ръка да е бил поп Богомил.
Висшите кръгове на богомилите са били затворено и тайнствено общество, за чието създаване точни дата, място и действащи лица трудно могат да бъдат посочени. Това, заедно с неразбирането на богомилството, както и появилите се по-късно негови сатанистки разновидности, става причина за изкривен образ на Боян Мага, който си създават масонските ложи и различни секти, почитащи Сатаната.
Най-вероятно, Боян Мага е създал богомилството като отговор на византийското църковно и културно влияние в България. И постига бърз успех. Богомолските апостоли достигат до върховете на властта в България и Византия. Самият император на Византия Константин VII Багренородни приема богомилството и спомага за неговото разпространение. Той се познава с Боян от Магнаурската школа. Сред редицата непотвърдени информации е, че императорът е посветен в богомилството лично от Боян Мага. Така се отваря възможност и България да влияе на Византия и не как да е, а чрез самия император. Впоследствие, богомилите в България са избивани и преследвани, но богомилството се разпространява в цяла Европа, вдъхновява Ренесанса, Реформацията и Великата Френска революция. Намира последователи на запад до Англия и САЩ и на изток до Русия.
5. Имали ли са връзка Боян и Мария, внучката на император Роман Лакапин?
Не. Боян и брят му Йоан са били аскети. Не са се интересували от жени (от мъже също), а от духовното. Боян е бил висок и харесван от жените, а Мария, която се жени за брат му Петър, приемайки името Ирина, е била влюбена в него. Той я е отблъсквал многократно и многократно е ставал свидетел на интригите и заговорите, които тя прави в българския царски двор. Царица Ирина е пример за византийското влияние върху България, срещу което Боян се бори.
Какви са били магиите на Боян Мага и дали той е истинският създател и водач на богомилството е една от най-големите мистерии в нашата история. В народните предания и легенди той е образ на лечител и народен закрилник на българите в периодите на епидемии, падането под византийско владичество, татарските нашествия и дори османското иго. Това е достатъчно показателно. Народът е достатъчно мъдър, за да отхвърля фалшивите и отрицателните герои. С уважение и възхита за него са писали Юрий Венелин и Георги Раковски. Заради това, че е пазил българщината в онези времена, този царски потомък заслужава поне да го помним. И да не петним образа му с масонски и сатанински символи.
