При въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г., 31.03 е последван от датата 14.04 (https://pardus.website/българският-календар-и-зодиак/). С приемането на новия календар се променят и празничните дни. Така празнуваният преди това като църковен празник 11 май става 24 май по новия официален държавен календар. Църквата продължава да почита двамата братя на старата дата, а 24 май се превръща в днешният официален държавен празник, тържество на славянската писменост и българската просвета и култура.
А откъде идва датата 11.05?
Денят не е свързан с живота на двамата братя. Делото им започва да се чества още в началото на IX век, когато те са канонизирани за светци. За всеки от тях е имало отделен църковен празник – 14 февруари за Кирил и 6 април за Методий.
В началото на XIII век, в България, цар Борил въвежда общо честване на празника на 11.05. Предполага се, че първото такова честване на 11.05 се е случило през 1208 г. (6718 по българския календар). Понеже датата не представлява някакво историческо събитие, числата и месеца са избрани, за да покажат определена символика. Интересно е, че тя е избрана в духа и традицията на вече позабравения и забранен български календар, преплетена с утвърдените православни християнски значения.
Числото 1 е свещено за древните българи и прабългарите. С него започва всяко летоброене. Двете единици символизират двамата братя и са доказателство за почитта към тях, засвидетелствана от (вече) християнска България.
Месец май е символ на пролетта, а тя на свой ред – на началото на живота. Както пролетта символизира началото на живота, така и просветата и културата са начало на всяко благородно човешко творение. Подобно обяснение е характерно за много по-ранни езически времена, в каквито е бил използван стария български календар.
Днес, повече от век след въвеждането Григорианския календар, празнуваме и двете дати. И ако не се фокусираме върху това, което ги разделя, можем да осъзнаем, че те, всъщност, се допълват.
Честит празник!
Снимка: Wikipedia
