Защо 18 февруари е датата, на която е обесен Васил Левски

След поредица от предателства, на 27 декември 1872 г. Левски е заловен от 15 турски заптиета в Къкринското ханче. С усилен конвой е откаран в Търново, а след това в София. Там турската Софийска извънредна следствена комисия трябва да установи вината му. Разпитван многократно (6 пъти в София), той приема цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Въпреки че няма функциите на съд, комисията го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е издадена на 14 януари 1873 г.

Присъдата е изпълнена на 18-ти февруари в околностите на тогавашна София. В близост до площада, на който днес се издига негов паметник. От десетилетия, обаче, годишнините от гибелта на Апостола се отбелязват на 19-ти февруари в по-голямата част от страната, а на други места, включително в родния му град Карлово – на 18-ти февруари.

Как се получава разминаването?

Получава се поради непознаването на календарите. Според историческите извори, Васил Левски е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. и е обесен на 18 февруари (6 февруари нов стил) 1873 г. През 1916 г. в България е въведен Григорианския календар. Приета е поправка от 13 дни от стария (Юлиански) към новия (Григориански) стил. Но за събитията преди 1 март 1900 г., поправката е 12 дни, следователно датата е 18-ти февруари (нов стил)/6-ти февруари (стар стил).

С липсата на решителна намеса от страна на държавата, голяма част от българските граждани остават неосведомени за истинската дата на обесването на Левски. А тя е 18-ти февруари! Всяка година почитаме Апостола на грешно утвърдилата се дата. Това повтарят и голяма част от историците, но не в техните ръце е решението на коя дата да се отбелязва годишнината. Проблемът е частично решен с отдаване на почит и възпоменателни церемонии в два последователни дена – 18-ти и 19-ти.

Следвайки завета на Апостола за “чиста и свята република” и примера му да служи “до смърт” на отечеството си и “по народната воля”, мисля, че е редно да го почитаме на правилната дата. Проявявайки немарливост и незаинтересованост дори и към привидно малките неща относно Апостола, е неуважение. Първо към себе си, после към него.

Нашата оценка:
Кликнете, за да оцените статията!
[Общо: 2 Средно: 5]

КОМЕНТАРИ