Димитровден е. С настъпването на празника започват зимната половина на годината и гаданията за предстоящата зима и година. Какво ще бъде времето ще оставим на синоптиците (дано зимата не ни „изненада“ и този път), а в долните редове ще се запознаете с част от преданията и обредите, свързани с Димитровден.
Сегашните Димитровден и Гергьовден са наследство от стария български календар и определят основните граници между сезоните. С Гергьовден започва лятната половина на годината, с Димитровден – зимната. В предхристиянски времена българите групирали сезоните от Димитровден до Гергьовден и обратно, за да разпределят селскостопанската дейност според своите виждания и особеностите на различните сезони от годината.
Гаданията, които се извършват на Димитровден са силно свързани със селскостопанския бит на българина в миналото – ако месечината е пълна, пълен ще бъде и кошерът с мед, а пчелите ще се роят. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли тояга в кошарата и ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. Гадаело се и по първия гост, стъпил в дома (полазник) – ако е добър и заможен, такава ще бъде и годината. Традицията повелява на имен ден да се ходи неканен, с бели цветя, увити в ален конец, за да е по-блага зимата и да е здрав именика.
А защо Димитровден е и професионален празник на строители и ковачи?
С Димитровден се слага край на земеделската работа. Около Димитровден завършвали и ремонтите на старите и строежите на новите къщи. Главният майстор (баш-майстор) благословял новата къща за здраве и плодородие. А стопаните колели бял овен и канели цялото село за освещаването на дома. Това е причината на този ден да празнуват и строители, инженери, архитекти, проектанти, техници и ковачи – всички, ангажирани в сферата на строителството.
Честит Димитровден на всички именици, честит професионален празник на всички в сферата на строителството!
