Роден след непорочно зачатие. Лечител и учител. Имал 12 ученици. Погребан и възкръснал…сигурно вече си мислите, че това е накратко мита за Христос. Да. Но този мит е много по-стар и е свързан с множество древни езически божества. Всъщност, той е преразказ на митовете за персийския бог Митра, шумерската богиня Ищар (Инана), египетската легенда за бог Хор, тракийския бог Сабазий (който по-късно гърците наричат Дионис), както и тракийско-фригийското божество Кибела.
Храмът в чест на фригийската богиня Кибела е бил на Ватиканския хълм. Днес това място е център на католическата вяра. Там, при разпространението на християнството в Рим, се води спор между последователите на Христос и Кибела за това кой бог е истински и кой е имитация. За да привлече повече вярващи, християнството прави редица компромиси и асимилира езическият пролетен ритуал в чест на Кибела, който е основата на днешния Великден.
Размяната на яйца и най-вече печенето на обредни хлябове (които сега са еволюирали в козунаци) са наследство от езическите пролетни ритуали. Обредните хлябове се поднасяли на старите богове. Естествено, ранните християнски представители се опитали да забранят това. Не се получило, тъй като тези ритуали се изпълнявали с удоволствие от хората. И християнските отци решават да наложат контрол прагматично – освещават хлябовете с кръстен знак.
Всички тези забавни и носещи щастие на хората неща около Великден, са езически. Великденските зайци на западния католицизъм са наследство от германската богиня на пролетта Остара/Еостра. Оттам идва и английската дума за Великден „easter“. Боядисването и даряването на яйца също е част от древните езически пролетни празници. Яйцата символизират прераждането през пролетта, а с утвърждаването на християнството започват да се възприемат като началото на живота, раждането на човека.
В България яйца се боядисват от V-VI в. Смята се, че това е било свързано с култа към Слънцето и бога на мълниите и гръмотевиците Перун. Дори в някои части на Западна България, оцветените яйца се наричат „перашки“ ( от „пер“ – первам, удрям, бия). Четвъртък се е почитал като ден на Перун. Яйцата се боядисвали на Велики четвъртък или на Велика събота, както е и до днес. Първото яйце се боядисва от най-възрастната жена в семейството и с него се чертае върху челата на децата кръст. Това е магичен ритуал, целящ да даде на младите здраве през цялата година. Чукането с яйца е символичен сблъсък на духовността на участниците. Вярвало се е, че победителите ще се радват на здраве, щастие и благополучие. Това се е запазило до днешни дни.
Не е новост и случайност и жертвеното животно – агнето. Това е животното, което се жертва от древни езически времена в този период. Наследство от древния български езически календар. Съвпада с астрономическото време и празнуването на Великден и Гергьовден до ден днешен. Но символиката в приелите християнството страни е променена – не се поднася за езическите богове, а символизира смъртта на Христос.
Важно е да знаем, че Великден е първоначално езически, за да помним корените и традициите си. Вплетен в християнството, той носи вечна приемственост между религиите и поколенията, от година на година и от век на век. Весели пролетни празници!
