Днес празнуваме Игнажден. Сигурно сте чували поне част от поверията, свързани с празника, но не и откъде идва и колко стар е всъщност.
Игнажден по източноправославния календар е ден на почит към Св. Игнатий Богоносец. От покръстването до наши дни се празнува на 20-ти декември (ако се падне в неделя, празникът се измества ден по-рано). Не е било така, обаче, преди това. Всъщност, денят няма нищо общо с мъченическата смърт на светеца в Рим.
Игнажден е свързан с 21-ви декември – денят на зимното слънцестоене. В старите езически времена българите сме го празнували с идеята за новото начало, смятайки, че Слънцето се ражда отново и расте, както започва да расте и денят. Това е последният ден от годината, денят, в който се е празнувала Новата година. Както сега празнуваме на 31-ви декември срещу 1-ви януари. И със същите очаквания и надежди за една по-добра година. Денят на зимното слънцестоене в този си, първоначален вид, е аналог на сегашната Бъдни вечер – ядат се постни ястия, опича се питка, трапезата се прикадява, а на самата вечеря се правят наричания за плодородие.
Няма как да не споменем и най-характерния обичай за празника – т. нар. „полазване“. Полазник (известен още и като сполазник, сполязник, споходняк, поожняк) се нарича първия гост, който влезе в къщата на Игнажден. Ако човекът е добър, с късмет и заможен, годината за домакините ще бъде здрава и успешна. В противен случай, годината няма да бъде особено добра. Затова и хората внимавали кой ще допуснат в дома си.
Честит имен ден на всички именици!
Снимка: WallpaperCave
