Много от празниците, които българите считаме за традиционни, са с далеч по-стар, предхристиянски произход. Както вече стана ясно, такива са Великден и Гергьовден. Такъв е и Димитровден. Докато с Гергьовден започва лятната половина на годината, с Димитровден тя приключва и започва зимната. Това схващане е дълбоко вкоренено и запазено в българската култура до днешни дни. По-възрастните рядко пропускат да асоциират Димитровден с началото на зимата.
Димитровден е наследство от стария български календар, свързан с езическия бит и празник на българина. Денят се е отбелязвал около 22-ро число на месец 10-ти (елем), срещу първия ден от следващия месец (ениалем), който по официалния календар е 23-ти октомври. Бил е най-важен ден на есента, с който се слага край на земеделската работа и начало на зимата. Границите между сезоните са със селскостопански характер като в този селскостопански бит участват и българските животни от зодиака. Естествено, има и жертвено животно което се коли в периода – петел/пиле. Петелът е лятно жертвено животно и значението е ясно – изпращане на лятото и посрещане на зимата. В случая, началото на 11-я месец съответства на 11-я зодиакален знак. Важно е да се отбележи, че следващото животно в зодиака – кучето, не се коли и яде, а на него е отредена задачата да пази дома, кошарите и оборите. Всеки месец в българския календар е ориентиран към начина на храненето на народа, задавайки логически обосновен ритъм според всеки сезон. Така, например, през зимата се яде свинско, което е силна храна, подпомагаща възстановяването след тежката работа на полето и преживяването на студените месеци.
С навлизането на християнството, на този ден се преплитат езическото очакване на зимата и жертването на животно според народния календар с почитта към Св. Димитър Солунски. Българското народно предание го представя като брат близнак на Св. Георги. Преживе тръгнали по света в различни посоки, а на небесата си разделили годината по братски – за Св. Георги лятото, за Св. Димитър – зимата. Според друго предание, Св. Димитър е брат на Архангел Михаил, покровителят на отвъдния свят. По стар обичай, на имен ден се ходи неканен. Трудно е да се определи дали това се е правило и в предхристиянските езически времена, но е ясно, че трапезата се запазва – задължително се приготвя пилешка яхния. Запазват се и приготовленията за зимата – редят се дървата и се очакват първите снегове. Св. Димитър се утвърждава като покровител на зимата и студа.
Интересен факт е, че на Димитровден през 1185 г. (6693 г.) братята Асен и Петър обявяват начало на въстанието срещу византийската власт. Това се случва в Търново при освещаването на новопостроената църква, кръстена на Св. Димитър Солунски. Въстанието води до възстановяване на българската държава и слага началото на Второто българско царство. Тази година ще бъдат чествани 834 години от паметното събитие.
Честит Димитровден на всички празнуващи!