След продължително управление, Борис I Михаил предава доброволно престола и се оттегля в манастир, разкайвайки се до края на живота си за убийството на боилите. За наследник посочва първородния си син Владимир. Освен, че е най-голям от братята си – Гавраил, Симеон (роден с езическото име Лабас и по-късно прекръстен на еврейското Симеон) и Яков, той е и с най-голям боен опит. Баща му е виждал високия му боен дух и упоритостта му и е имал големи очаквания от него. Очаквания, свързани най-вече с утвърждаването на християнството.
Както знаем, случва се точно обратното. Вече кръстен, но невярващ в новия Бог, Владимир се притеснява от силното влияние, което оказва Византия над България и се опитва и скрито, и явно да върне народа към старите езически традиции.
Предпочита прабългарската титла „кан“ пред новата, по-нисша „княз“. Отказва се от християнското си име – Расате и запазва езическото – Владимир, с което е известен във всички писмени извори (с изключение на преписката към евангелието от гр. Чивидале, където е записан като Расате). Точно обратното на схващанията на много изследователи и историци, че Расате е езическото име на владетеля, означава „овен“ и показва годината на възцаряване според българския календар. Ако беше така, той е трябвало да стане владетел през 888-ма, която е година овен, а не през 889-та година, което е безспорен исторически факт. Освен това, нямаме и база за сравнение с друг български владетел, който да прибави Расате към името си, заради година на възцаряване овен.
ТОГАВА ОТКЪДЕ ИДВА ИМЕТО РАСАТЕ?
Вариантите са два:
- Името „Расате“ да е ранен християнски вариант на Христо/Ристо. В подкрепа на това твърдение се използва името на известен болярин от 12-ти век – Добромир Хрис/Хръз. Освен това, името Христос, изговорено от съскащите гърци, звучи на още неопитните в християнските наименования българи като Хръсате, Крист, Кръст, Кръстьо;
- Расате като прозвище. Съвременници съобщават, че при поход срещу Сърбия, Владимир нахлува дълбоко в сръбските земи, но заедно с 12-те велики боили е пленен, което налага лично Борис I да се намеси в освобождаването им. Сключен е т.нар. „вечен мир“ като сръбските велможи правят дарове и изпращат владетеля до българската крепост Рас (останала в територията на днешна Сърбия), за да не си навлекат гнева на българския владетел Борис I.
За Владимир се пише, че прекарвал времето си в пиянство, пиршества и разврат. Започнал „с всички средства да възвръща новопокръстения народ към към езическите обреди“ (Хроника на абат Регинон). Някои български източници от средновековието дори го сравняват с дявола или пишат за него като „завладян от дявола“. Истината е, че той заварва държавата в хаос. Опитва се да вкара ред чрез връщането на старите обичаи. Отдавна е виждал и осъзнавал влиянието на Византия върху българската култура. Знаел е, че убивайки ни културно, византийците могат по-лесно да ни превземат и политически. И се е вслушал в желанията на народа. На българите не им е харесвало със сила да им се налага в какво да вярват и как да се казват.
Няма сведения да е бил толкова краен, колкото баща си. Според археолозите, за 4-годишното му управление не е построен нито един езически храм. Няма сведения и да е рушил църкви. Действията му показват по-скоро благосклонност към желаещите да запазят езическите си вярвания, имена и традиции.
За краткото си управление, успява да сключи военен съюз с Източното франкско кралство, насочен срещу Великоморавия. Военният съюз се подписва през 892 г. Това не се харесва на Византия, защото е против нейните интереси. Именно Византия подтиква година по-късно стария български княз Борис да излезе от манастира и да детронира сина си, ослепявайки го и хвърляйки го в тъмница. Официалната позиция е, че баща му дълго време знаел какво се случва, но решил да се намеси, когато разбрал, че Владимир щял да опожари няколко български града. Важно е да се отбележи, че ослепяването е византийски метод за наказание, който се извършва над изповядващи същата вяра – много християнско и братско, нали?
Силно вярваме, че Владимир Расате не заслужава всички негативи, които му се приписват от силните на деня. Бил е владетел, който е мислил за народа си и за неговата независимост. Мислим, че последният български езически владетел, последният български кан заслужава уважението на българския народ, ако не заради друго, заради опита да съхрани българската култура.
Знанието е сила!
