Силата на българската мартеница

Едва ли има българин, който да не знае какво се прави по традиция на 1-ви март. Но не всеки знае, че мартеницата е езически символ с хилядолетна история. В долните редове ще придобиете малко по-задълбочена представа за произхода и значението на мартеницата.

Легендата за Аспарух

Според една от най-известните легенди, червено-белите украшения идват от времето на Аспарух. Той получил дар от сестра си Хуба под формата на китка, привързана с бял конец към крака на лястовица. Лястовицата пристигнала при владетеля на на 1-ви март с разкървен от конеца крак, от което произлиза червения цвят на мартеницата. Така започнала традицията на този ден да се даряват червено-бели конци за здраве, щастие и сполука.

Съществува и друг вариант на тази легенда – вместо от Хуба, първата мартеница е направена от жената на Аспарух – Ахинора. Тя му изпратила пресукан бял конец на крака на лястовица като послание за здраве и любов, докато той преминавал през земите около Балкана. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв. Стигнала до кана и кацнала при него точно на 1-ви март.

Въпреки че историите за прабългарския произход звучат хубаво, истината е, че мартеницата е възникнала много преди гореспоменатите легенди и събития от втората половина на VII век.

Традицията с даряването на мартеници произхожда от траките и е свързана със земеделски култ към природата и древнобългарския календарначалото на пролетта, преход от зимата към лятото. Първообраз на мартеницата е трако-гръцкото „ейресионе“ – клонки, окичени с усукан червено-бял вълнен конец. Наименованието идва от българската дума ярина – вълна с високо качество, преминала в старогръцкия език като ерион – вълна. Ейресионе се е правило и носило по време на ритуали, посветени на тракийските богове Сабазий (който гърците почитат като Дионис), Залмоксис и Орфей, с цел да се осигури плодородие. Вълнените конци се боядисвали в червено, защото се вярва, че освен да носи плодородие, червеният цвят може и да предпазва от зли сили. Ейресионе е било възприемано като магическо средство за плодородие и защита от зли сили, което е присъщо и на днешната мартеница. Нещо повече, първите подобни ритуали датират от петото хилядолетие преди Христа, когато се почитало Слънцето (както знаем, то е основна фигура в нашия календар) – червения цвят го символизира и се счита, че има неговата сила. Това се е запазило в нашите народни поверия и фолклор и до днес. Там бялото и червеното са основни цветове – белият като основа за носиите, червеният – като декорация по тях.

Белият цвят символизира чистотата, невинността, радосттта и свободата, а червеният – жизненост, любов, плодородие, храброст, светлината на изгряващото и залязващото слънце. Те са както в контраст, така и в хармония. Усукването на бял и червен конец е сливане и усилване на значенията на белия и червения цвят.

Въпреки че името на мартеницата се е променило с времето, традицията за правенето и носенето и се е запазила до днешни дни. Правенето и носенето на мартеница е уважение към предците ни, които са обичали и пазили обичаите си и духовна приемственост между поколенията. И докато има вяра в нея, тя ще носи своето значение!

Нашата оценка:
Оценете статията:
[Общо гласове: 3 Средна оценка: 5]

Вашият коментар