Княз Борис I Михаил – От езичество към християнство

864-та година. Княз Борис I Михаил покръства приближените си, а през 865 г. започва да християнизира цяла България. Процесът приключва на следващата 866 г. Непосредствено след покръстването, в рамките на същата 866 г., срещу покръстителя бил организиран бунт, предизвикан от въведения от него „лош закон“. Това е внесен от Византия нов закон, репресиращ изповядващите старата българска езическа религия. Предана на езическите вярвания, в столицата Плиска се събира голяма част от прабългарската аристокрация, за да се извърши преврат срещу княза. Останалата част от историята я знаем – посечени са всички 52 боили, вдигнали се на бунт, с целия им род.

Годината на покръстването и на бунта е дискусионна – според някои историци, това е 865 г., според други – 866. В почти напълно унищожената част на надпис от албанското село Балши (бившият голям български град Главиница) се говори за „…преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374“. Оригиналът е бил посветен на покръстването на българите. 6374-та година по българския календар е 866-та по Григорианския. А „преименуваният Михаил“ е княз Борис, приел християнското име Михаил след покръстването си, в чест на своя „духовен баща“ – византийският император Михаил III Пияницата…

Процесът на християнизация среща съпротива и сред населението. Не само заради вярата – сред българите е имало християни и преди Борис. През 866-та година се нанася удар и върху традициите. Насилствено се сменят българските имена с гръцки. Голяма част от днешните „български имена“, не са български, а гръцки и еврейски – Георги, Николай, Христо, Михаил, Петър, Павел, Йосиф, Симеон, Християн, Илия, както и други мъжки и женски имена. Изброените имена са звучали странно и различно на българите от онова време, както сега на нас ни звучат различно имената на някои българи-помаци, приели исляма и турско-арабски имена.

Освен, че се сменят имената, се сменя и календара. Близо 6400-годишен към онзи момент, той е забранен, а употребата му се е санкционирала. Въвежда се т.нар. „православен календар“, при който раждането на Христос става първа година от „новата ера“. Така се подчертава важността на новата за българите религия. Преди да бъдат християнизирани, българите наричали православното християнство „гръцката вяра“.

Може би се питате защо се прави всичко това? Koe води до тези събития? Отговорът е прост и ясен – Борис губи всички войни, които води (с изключение на кампанията в Сърбия). Води неуспешни битки с Лудвиг II Немски, след което сключва военен съюз с него и преговаря за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. За да развали съюза, Византия, коалирана с Великоморавия и Хърватия, започва през 863 г. война срещу България. Докато българските войски са заети на запад от моравската граница, през есента на 863-та година, Византия атакува. Не среща сериозен отпор. Следват преговори, при които Борис се задължава да разтрогне съюза с немския крал Лудвиг, да смени владетелската си титла и да приеме източноправославното християнство заедно с целия си народ от Цариградската патриаршия. Така от кан става княз (което е по-ниска владетелска титла), а България изпада в сериозна културно-религиозна зависимост.

П. П. Целта ни не е да уроним престижа на Борис I Михаил, а да представим различни гледни точки и да споделим прикривани факти. Защото Борис I Михаил не е само „светец, покръстител и просветител“, а сложна историческа личност, която заслужава и доза градивна критика. Владетел, взел трудни и съдбоносни за България решения, които са оказали огромно влияние върху държавата ни през вековете, чак до днешни дни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *