Еньовден – денят на лятното слънцестоене

Еньовден (известен още и като Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка) – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните празници в българския календар. Той е опорна точка в българската календарна система, ориентирана точно спрямо четирите астрономически моменти – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие. Още от дълбока древност нашите предци са установили, че 21-ви юни е най-дългият ден (лятно слънцестоене), а 21-ви декември (Игнажден, зимно слънцестоене) – най-късият. С Еньовден, или както сме го наричали българите в предхристиянските времена „Летен Игнажден“, започва далечното начало на зимата. Това се отбелязва с редица ритуали. Днешният Еньовден, който празнуваме на 24-ти юни, е изцяло базиран на древния култ към слънцето и различните ритуали, извършвани от българите хилядолетия наред.

Един от най-разпространените ритуали на Еньовден е брането на билки. Смята се, че те имат най-голяма сила именно на този ден, особено на изгрев слънце. Билките се берат от жени и трябва да са „77 и половина“ – за всички болести, а половината е за страшна и неизлечима болест без име. Жените нареждат в кръг плетените кошници, в които са събрали билките и играят „сключено хоро“ в пълно мълчание, за да не се повлияе на магическата им сила. От набраните билки се правят китки и венци, вързани с червен конец, които се използват за лекуване през цялата година и се минава през тях за здраве. Освен брането на билки са се правели и гадания, както и магии за плодородие – т. нар. „грабене“ и „мамене“ (примамване) на плодородието. Утвърдени са древни легенди за голи жени – баятелки и магьосници, които отивали на чужди ниви, за да извършват различни ритуали, целящи ограбването на плодородието на нивата, в която се влезли. Заради това се е зародила традиция стопаните предварително да жънат своята нива, за да изглежда „обрана“ и да не я закачат магьосниците, а някои стопани дори остават на нивата през нощта, за да я пазят.

Грижата за реколтата и уважението на природните сили от страна на древните българи са породили и още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „лош ден“ за жътва и Свети Еньо ще покоси всеки, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Според преданията, слънцето се окъпва в реките, изворите и кладенците, и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с магическа сила. Затова, за здраве, човек трябва да се измие с течаща вода или да се отъркаля в росата. В XXI век би било достатъчно да станете по-рано и отивайки по-рано на работа, да се отбиете до най-близкия парк или тревна площ, за да се докоснете до еньовската роса. Или да си вземете душ преди това. Какъв хубав повод, нали?

Честит имен ден на всички именици! Бъдете живи и здрави и помнете, че знанието е сила! Сила, която е генетично заложена във всеки българин.