Време е за трета част. Подобно на първата и втората, и тук ще представим български източник за българския календар. За разлика от първите две части, в тази ще се пренесем малко по-напред във времето, до един трагичен период от българската история – падането на Търновското царство и страданието на българите по време на завоеванието. Това е описано в Дряновския препис (1836-та година) на „История Славянобългарска“.
Ето откъс от него:
„След смъртта на Мурад стъпи на престола син му Баязид. Той събра много войска и отиде в Търново, и го превзе в лето 6901 [1393 г.].
Ах, тогава беше неутешим плач български и въздишание, когато се поселиха чедата агарянски.
Тогава [султан Баязид] избрал много народ — млади момци, грабел ги със сила и ги събирал в Одрин, и ги записвал все млади еничари турски.
И така тогава християните имали голям плач и въздишане. Първо плакали заради царството и второ — за своите обични чеда. Ах, голяма жалост и тъга!
Турците избирали най-красивите черкви и ги превръщали в проклети джамии, и така отнели най-добрите места, големите къщи, нивите и лозята, и много имения.“
Сега е време да погледнем годината по българския календар, спомената в източника – 6901-ва. Сега сме 7534-та по българския и 2026-та по григорианския календар. Това събитие е отпреди 633 години. Така, изваждайки 633 години от българския или григорианския календар, получаваме годината, за която става въпрос в преписа – 6901-ва/1393-та.
Нека помним и не забравяме нашата история, такава, каквато е била! Нека продължим да пазим автентичната българска култура!
Снимка: Спомени отъ турското робство
